като прашинката
на върха
на носа
ти
свирепо и нелепо
като бавно
отмиращата
идея
за
ден
триъгълно и тръпнещо
като горните редове
се доизмислям
между небето и луната
между тревата и пръстта
обличам дрехите си наобратно
страстен авантюрист
в приказка без кауза
градът е заспал
очите му схлупени
тениската ми черна
разхождам усмивката си
тротоарите сплитат
рцете си в косите ми
светофарите
двусмислено ми намигат
тичам вървя
лежерно и плавно
пръстите разсеяно
клавиаторят
до другата пряка
до другата пряка
разтворена паст
на счупената ни нощ
на блудната ни съвест
охтичаво дете
непознало края
на нито една история
не ресто не струва
завързвам обувката си
намествам мислите си
в поза дал-взел
градът се прозява
събужда
разбужда
падам
доволно
с усмивка
гърлото е дълбоко
пътят широк
и знам
друг ще ме смени
какво тук значи
някакво си клавиатурене
това
е
толкоз
просто
и
логично
като пепелта в края
на сутрешната ми цигара