insight

гърбът е прояден
вените набъбнли
завързвам на възел
косите си градът е
притихнал светът
онемял дълбоко в
погледа притиснат в
спомена последният
сън чегърта през равни
интервали времето
ноктите ми растат
наобратно като в едно
старо стихотворение а
червеите от едно друго
прилежно ми донасят
пощата навън смисълът е
измислен навътре думите
кухи ето ме ето ме парцал
по парцал среднощни
снежинки мислите бавно
полепват върху езика ми
без вкус без мирис леко
влажни на пипане ето
ме в лице защото гърбът е
прояден вените набъбнали а
там долу в погледа Той бавно
разнищва езика си
ето ме!

без връзка
почти буквално
те мисля
измислям
обичам

понякога се будя