слушах откъси от ”18% сиво” на захари карабашлиев в “библиотеката”. леко слаби ми се сториха. имам усещането, че стилово този текст се проваля. липсва му лудостта, която претендира, че носи. не знам, но някак точно тази реклама ме отказа да си купя въпросната книга. отложих я. за неопределено време. мисля си: обикновено в подобни реклами се чете най-интригуващото от текста, с което да се зариби евентуалния читател. и, ако прочетенето онази вечер се смята за най-доброто или поне за част от доброто, то какво ли ще е осатналото? ако ми попадне книгата в някоя книжарница, ще я разлистя и ще си сверя усетите. но, определено, и това няма да е разтърсващата (ме) книга, която търся от….. но, уви, все още не съм попаднала на текста, който да ме изкара извън кожата ми, да ме удари в гръб, да ме разпилее и размъти, да ме провокира, въодушеви и все в този дух. а не е като да не правя опити. търся. и….. книгата, която изненадала самия си автор в гръб - “бог да благослови стю” на станислава чуринскиене, не можа да изненада мен. най-вече, защото не се оказа литература, тоест не и художествена литература. “стю” е нещо като наръчник по себеанализа. ако този текст се пипне от някой литератор, би могло да се получи нещо добро. иначе - изданието на книгата е страхотно - от корица, до хартия. само пропуснатите запетаи и сгрешените определителни членове бодат очите, но - няма да се вталяваме. “мамка” на пип волант - не лоша книга, леко написана, чете се бързо. в началото малко дразни сценарийността на текста - усещането е точно такова - за сценарий. с напредването на страниците, със смяната на говорителските перспективи, схващаш, че този тип сценарийно писане е ценен похват в книгата, благодарение на който написаното става плътно и по-образно от обикновно. през по-голяма част от времето имах усещането, че гледам филм. това определено е плюс за книгата. но и определно - не това е текстът, който търся. “мамка” претендира да казва общовалидни неща. и ги казва. войната и загубването на човешкостта и така нататък, в този дух, но това вече е казвано, случвано, четено. различен е начинът само. така че, гладът за текст, който да ме стисне за гърлото, остава и след тази книга. все толкова силен, колкото и в началото на търсенето. прехвърлям се на следващата - “събирачът на светове”, илия троянов. мек стил, отново разчупено повествование, няколко разказвачески почерка. има някои и други попадения, в стилово отношение, определено - хващащи, но………….. и това не е книгата. поне до момента, който съм прочела. ще я дочета докрая. може пък и да ме изненада. в гръб.

 12. 06. 08.