на мисли+думи

когато и една щипалка е стихотворение,
какво не е?

напоследък ям картофена салата
без кромид
оставям сварените картофи да изстинат
нарязвам ги на едри кубчета
и ги поръсвам обилно с оцет олио и сол
когато това удоволствие ми втръсне
спирам да ям
за разнообразие
имам си любим сладолед
казабланка тирамису
с ром и блат
повече от превъзходен вкус
светулките спят
щипалките щипят
когато ситуацията стане много блатиста
отскачам по разни гари
поръчвам си кафе в пластмасова чаша
и разпилявам мълчанието си
в погледите на случайни минувачи
подметките винаги са кухи
жабите спят
светулките тъмнеят
на отсрещната релса
в един друг ден
оръфана лодка се белее
вътре стар приятел
изсънуван рефрен
не ми подава ръка
не ми подава ръка
тялото кухо и изтъркано
водата блатиста
непотъваща
само погледът се дави

по кожата ми
вадички кафе