Отговорих ти на друга гара!
Поздрави. Какво правиш?
Тук днес не вали,
но не е и слънчево.
Неделя е и закусих
с козе сирене и бял хляб
и кафе, силно кафе
на тераста беше хладно
гледах си краката в джапанките
и си мечтаех за пътища на юг.

срещаме се на различни гари
говорим си мълчим
понякога пушим
кафето винаги е силно
денят е черен
а слънцето нарисувано

не вали и тук в другата стая
понеделник е
думите щипят и търсят път
към твоите джапанки

скоро ще стане юг

една нахална пеперуда
от дни лепне на стъклото
попърха и кацне
прилепи криле и чака

какво чака
кукувица

натрапница в личното пространство
но ме е страх от нея като от дявол
затова си мълча и държа прозореца отворен
гарван да я вземе

това няма общо с джапанките
но и тук е понеделник

в понеделник тревата расте наобратно
а пеперудите са бели джапанки
които вещаят юг

когато вятърът наднича през прозореца ми
разсъблича личното ми пространство
и ме продухва в лицата на случайни минувачи

ако подържиш дланта си още малко отворена
ще полепна за част от секундата
и върху твоето мълчание

и това ще има много общо
с днешните ти джапанки

казахме всичко
море

вторник е.
думите скачат отвисоко.