insight

и се държа студено
бездумните срички ме разпадат
в сини безредия и
тихи отсъствия

нуждая се от точката на един произволен дъжд!

докато тишината
без писък
разхождах пръстите си по
стуните на деня
върхът им проряза писъка
разчупи ноктите
изтласка думите
докато
без писък
разхождах
се си
тишина заваля
от струните на деня потекоха безвремия
сини червени бездънни бездумни
докато без
денят проскърца разрошени
мисли затанцуваха по пода на шепите
ми
ти
си докато без
тишината и писъкът скрит в утробата й

докосвам тъмнината с нос
прорязвам зениците на деня
нахлузвам облаци живот
и полагам каната за светлина
в очакване на себе си

колкото по-близо
толкова по-далеч съм
изтичам в междуредието на вятъра
рисувам себе си по невидими
покриви улици длани
и с всяко изречено “имам те”
изтичам в промеждутъка на двете слепи минути
спрели в очите ти

по-близо и по-далеч
съм

непрозрачна
като синьо водорасло
се прокрадвам в мисълта ти
рисувам усмивки
прилагам походки
отвъдни шарени лежерни

без мисъл просто така
като синьо водорасло
те постигам в мисълта си