докато тишината
без писък
разхождах пръстите си по
стуните на деня
върхът им проряза писъка
разчупи ноктите
изтласка думите
докато
без писък
разхождах
се си
тишина заваля
от струните на деня потекоха безвремия
сини червени бездънни бездумни
докато без
денят проскърца разрошени
мисли затанцуваха по пода на шепите
ми
ти
си докато без
тишината и писъкът скрит в утробата й