колкото по-близо
толкова по-далеч съм
изтичам в междуредието на вятъра
рисувам себе си по невидими
покриви улици длани
и с всяко изречено “имам те”
изтичам в промеждутъка на двете слепи минути
спрели в очите ти

по-близо и по-далеч
съм