окачам си я в погледа
и продължавам по гарите

мерси!)

Картина на Герхард Рихтер от 80-те години, която е рисувал по поръчка на една служба ъа украса в столовата. Тогава още е бил млад и сравнително неизвестен. Преди няколко години при ремонт на столовата я откриха критиците и сега е изложена на видно място в градска галерия.

Много ме впечатли тази история. Виж и това, без претенции, но ми е на сърцето:

Герхард Рихтер нарисувал облачното небе през 80-те
за столовата на статистическата служба в Дюселдорф
кафето се реело дълбоко, дълбоко в сърцето на синьото
и отключвало господните порти с бира и наденички
последните не са изографисани
фикция на пренавита мозъчна пружина
лелееща за дъхав грил в ленива неделя
под рехавата сянка на орех в градина
но днес е понеделник
в столовата трака посуда
задушено със зеле, пет минути кафе
и следобедът се изнизва с последните изчисления
задръстването на главните пътни артерии
в пиковете часове с новините по радиото
и пластмасовите изпарения от таблото в колата
прашните стелки вътре и кестените отвън по променадата на Рейн,
с разперените листа - паунови опашки в зелено
и после у дома - с вестник и телевизия
един живот се изнизва
небесна платноходка

нуждата от ремонт на столовата
доведе критиците на по шницел и кола
и те откриха небето

шедьовър било
и отнесоха огромната изрезка Небе
с гигнатската ножица срязаха пъпната връв на службата
и тя полетя - металната птица
многоетажната бетонница
с асансьори във вените и оголена вътрешна стена
и кацна точно на време за новата седмица
без небе

украсиха зейнлата липса с копие
друг простор за уморените погледи
тежката вежда на шефа пред пенсия
увисна като прекършен клон
изложиха обедните му облаци
пропити с миризмата на делничните обяди
на друга стена
в галерия
без столова.

Отива си с твоето небе някак.