insight

ръка на удавник -
улицата след дъжд ме хваща за гърлото.

тъмно и тихо.

*

боли пейзажът в
думите

валя

*

денят свърши
кафето свърши
хората свършиха
улиците свършиха
всичко свърши
остана ми само една буква
и не знам -
с нея ли да те кръстя?

*

понякога денем
мисълта ми става безчувствена
ноктите ми спират да растат
от очите ми пониква трева

понякога
денем

животът ме изхлузва от утробата си

*

обичам те така
p. s. - но
мъгливо и тежко

оплитам верижка с косите ти
обесвам се

мъгла от която не ми се излиза 

*

след малко ще надникна в съня ти
ще отдам дължимото на думата
третата отляво надясно
на предпоследния ред
ще изсипя камъните от шепите си
ще сложа две три запетаи
едно многоточие и две въпросителни
/точката ще оставя за другия сън/
ще събуя обувките си
ще полегна в дланите на съня ти
и тихо ще зачакам
да се завърнеш

*

за
въжето
направено
от
листата
на
есента обесена в очите
ти

да си говорим

без време

*

гледам ти на юмрук
тайнствена си

 магията ни разваля

*

равновесие

ще отворя окото на деня
и ще скоча отвисоко 

*

беше есен
тичах в спомена

паднах

*

без корени светим в пръстта
толкова-колкото
усукани вени
усукани мисли
луна
тези бледи нейни черти
тези пусти нейни очи
тези тези
сме

*

*

разрязвам късната утрин по ръбовете
подобно ябълката която никога не ям
не беля обелката
не изстисквам сока
долепям бледите резенчета до небцето си
затварям очи
и гадая

ще ме бъде ли днес? 

*

някъде тук
ми е недовършено
недоизказано
недослучено
някъде тук
съм бях и ще бъда
недовършена
недоизказана
недослучена
някъде
тук

*

керванът отдавна е спрял
очите му прокажени
краката му изсъхнали
в едната ръка девата
в другата синът
нито заспиват нито се събуждат

ранна утрин

в единия край луната
в другия слънцето
нито заспивам
нито се събуждам
очите ми прокажени
краката ми изсъхнали
в едната ръка камък
в другата пръст

керванът отдавна е спрял

*

сънуваме се будни
и забравяме да се събудим

дори по пълнолуние 

*

последни пръски слънце
върху носа на улицата
гъделичкат гъделичкат

почти се усмихвам

*

вкаменявам митуни в утробата си
играя си на ден и нощ

кървя

*

в очите - червено времето блуждае
износва роклята ми
съблича ме до кости

а думите – препечени

*

ножът е топла длан
която милва лицето ми

късче на теб
късче на тях

дните ми тежко пресядат в гърлото

*

черен слънчев лъч в чаена супа

аз съм малка локва след пролетен дъжд и само лекото ръмене в душата ме набраздява, иначе съм незабележима.
м. с.

съм

дърво без корени
вятър в пропукана чаша
сутрин никога не се будя
вечер не заспивам
съм кокал в чинията на времето
троха в чаена супа
обелен картоф оставен на припек
пуша само фасове
огризки
недописани думи
фрази
букви в зародиш
съм
не съм
съм
не съм
едно момиче в бялото ми вчера късаше бели маргарити
съм
не съм
с ъм
не с ъ м
ммммммм
понякога
фаровете на случайни автобуси ме будят
унасят
отнасят
а морето е черна буца загнездена в гърлото ми
навън е пет и половина
безумни лястовици вият умни гнезда
тракат улични лампи
светофари
обувки
улици
а аз съм локвата след пролетен дъжд
която ги набраздява
след леко ръмене
съм недоносено водорасло в супата на случайния ден
съм
не съм
съм 

иначе съм незабележима