ръка на удавник -
улицата след дъжд ме хваща за гърлото.
тъмно и тихо.
*
боли пейзажът в
думите
валя
*
денят свърши
кафето свърши
хората свършиха
улиците свършиха
всичко свърши
остана ми само една буква
и не знам -
с нея ли да те кръстя?
*
понякога денем
мисълта ми става безчувствена
ноктите ми спират да растат
от очите ми пониква трева
понякога
денем
животът ме изхлузва от утробата си
*
обичам те така
p. s. - но
мъгливо и тежко
оплитам верижка с косите ти
обесвам се
мъгла от която не ми се излиза
*
след малко ще надникна в съня ти
ще отдам дължимото на думата
третата отляво надясно
на предпоследния ред
ще изсипя камъните от шепите си
ще сложа две три запетаи
едно многоточие и две въпросителни
/точката ще оставя за другия сън/
ще събуя обувките си
ще полегна в дланите на съня ти
и тихо ще зачакам
да се завърнеш
*
за
въжето
направено
от
листата
на
есента обесена в очите
ти
да си говорим
без време
*
гледам ти на юмрук
тайнствена си
магията ни разваля
*
равновесие
ще отворя окото на деня
и ще скоча отвисоко
*
беше есен
тичах в спомена
паднах
*
без корени светим в пръстта
толкова-колкото
усукани вени
усукани мисли
луна
тези бледи нейни черти
тези пусти нейни очи
тези тези
сме
* понякога просто ме няма
целувката ти самотно увисва
в безвремието
*
ако бях еднодневка,
щях да се покача на луната -
да фотографирам мъртвите.
*
разрязвам късната утрин по ръбовете
подобно ябълката която никога не ям
не беля обелката
не изстисквам сока
долепям бледите резенчета до небцето си
затварям очи
и гадая
ще ме бъде ли днес?
*
някъде тук
ми е недовършено
недоизказано
недослучено
някъде тук
съм бях и ще бъда
недовършена
недоизказана
недослучена
някъде
тук
*
керванът отдавна е спрял
очите му прокажени
краката му изсъхнали
в едната ръка девата
в другата синът
нито заспиват нито се събуждат
ранна утрин
в единия край луната
в другия слънцето
нито заспивам
нито се събуждам
очите ми прокажени
краката ми изсъхнали
в едната ръка камък
в другата пръст
керванът отдавна е спрял
*
сънуваме се будни
и забравяме да се събудим
дори по пълнолуние
*
последни пръски слънце
върху носа на улицата
гъделичкат гъделичкат
почти се усмихвам
*
вкаменявам митуни в утробата си
играя си на ден и нощ
кървя
*
в очите - червено времето блуждае
износва роклята ми
съблича ме до кости
а думите – препечени
*
ножът е топла длан
която милва лицето ми
късче на теб
късче на тях
дните ми тежко пресядат в гърлото
*
черен слънчев лъч в чаена супа
аз съм малка локва след пролетен дъжд и само лекото ръмене в душата ме набраздява, иначе съм незабележима.
м. с.
съм
дърво без корени
вятър в пропукана чаша
сутрин никога не се будя
вечер не заспивам
съм кокал в чинията на времето
троха в чаена супа
обелен картоф оставен на припек
пуша само фасове
огризки
недописани думи
фрази
букви в зародиш
съм
не съм
съм
не съм
едно момиче в бялото ми вчера късаше бели маргарити
съм
не съм
с ъм
не с ъ м
ммммммм
понякога
фаровете на случайни автобуси ме будят
унасят
отнасят
а морето е черна буца загнездена в гърлото ми
навън е пет и половина
безумни лястовици вият умни гнезда
тракат улични лампи
светофари
обувки
улици
а аз съм локвата след пролетен дъжд
която ги набраздява
след леко ръмене
съм недоносено водорасло в супата на случайния ден
съм
не съм
съм
иначе съм незабележима