излезе мокра от съня
прозорците вплетоха тялото й
в бляскави отражения
заваля
04.12.2007
съм
трапчинката върху лицето на дъжда
вкаменявам митуни в утробата си
играя си на ден и нощ
кървя
парчета огледало в дланите
във всяко късче -
отрязък от ден
съм или не съм
ножът е топла длан
която милва лицето й
късче на теб
късче на тях
дните й тежко пресядат в гърлото