прегризвам ребрата на времето
плъзгам длани по настръхналата му кожа
бавно обвивам език около врата му докато
стискам окото на заблудената птица
рисувам пейзаж със затворен прозорец
къща
черен папагал камина
есента нахлува в съня ми
хапе ожесточено мислите очите
сипе жълто под ноктите
отварям се сиво петно понесло се надалеко
изсипвам се бяла утроба оплешивяла в тъмното
навън вали
денят е хлъзгав и изкушаващ
червеите пеят докато преравят плътта ми
первазът е хладен
трамплин хвърлящ ме нависоко
една крачка един сън единствен полет
съм
споменът за голото тяло в купчината сухи жълти листа
есен е