insight

съм
сънят обгърнал вените воалът на нощта разпръскващ ме на хиляди тънки струи спомени
бях
детето в тъмния уют на нечия утроба стъклото пробождащо гърлото на сивата птица острието на нощта
съм
всяка сутрин облизвам дулото на деня залепям очите си с левкопласт затварям прозореца и се сгушвам в ъгъла на света в очакване на тъмното на нощта на ириса на луната
бях
закръглена милувка в окото на нечий чужд сън развратът в бели жадуващи очи
съм
пясък под стръкче трева зелена дума на дъното понякога сънувам вълните ме отнасят без бряг без минало без бъдеще тиха прашинка във времто под релсите под езика на нощта дните минават през мен държа морета в обятията си падам ставам денят разплита косите ми целува очите ми потъвам отнасям уморени стъпки в нищото късам сърцето си съм бях съм бях съм бъдеще време е моето минало изсънувано време тихи стъпки мълчаливи дихания
съм
нощта на ръба на луната без име
бях
съм
бях
съм
бях
слизам от високото на нощта потъвам в дълбокото на първите тъмни очи
съм