прегризвам ребрата на времето
плъзгам длани по настръхналата му кожа
бавно обвивам език около врата му докато
стискам окото на заблудената птица
рисувам пейзаж със затворен прозорец
къща
черен папагал камина
есента нахлува в съня ми
хапе ожесточено мислите очите
сипе жълто под ноктите
отварям се сиво петно понесло се надалеко
изсипвам се бяла утроба оплешивяла в тъмното
навън вали
денят е хлъзгав и изкушаващ
червеите пеят докато преравят плътта ми
первазът е хладен
трамплин хвърлящ ме нависоко
една крачка един сън единствен полет
съм
споменът за голото тяло в купчината сухи жълти листа
есен е
съм
сънят обгърнал вените воалът на нощта разпръскващ ме на хиляди тънки струи спомени
бях
детето в тъмния уют на нечия утроба стъклото пробождащо гърлото на сивата птица острието на нощта
съм
всяка сутрин облизвам дулото на деня залепям очите си с левкопласт затварям прозореца и се сгушвам в ъгъла на света в очакване на тъмното на нощта на ириса на луната
бях
закръглена милувка в окото на нечий чужд сън развратът в бели жадуващи очи
съм
пясък под стръкче трева зелена дума на дъното понякога сънувам вълните ме отнасят без бряг без минало без бъдеще тиха прашинка във времто под релсите под езика на нощта дните минават през мен държа морета в обятията си падам ставам денят разплита косите ми целува очите ми потъвам отнасям уморени стъпки в нищото късам сърцето си съм бях съм бях съм бъдеще време е моето минало изсънувано време тихи стъпки мълчаливи дихания
съм
нощта на ръба на луната без име
бях
съм
бях
съм
бях
слизам от високото на нощта потъвам в дълбокото на първите тъмни очи
съм
