insight

1.

2.

3.

http://www.radioblogclub.com/open/58306/dulce_pontes__/Dulce%20Pontes%20-%20Cancao%20do%20Mar

на осемнадесет. мъртва. тъмен мост. писък на коли.

ти – търкаляща се топка по плажната ивица. аз – бременна до дъното на дните си. 41 градуса. нетърпимо време. жегата те подува изотвътре. тялото се изхлузва от кожата. стрива две мидени черупки. сплита няколко изсъхнали водорасли и се търкулва надолу. малка сива топка към недрата на вълните.

на осемнадесет. мъртва.

седя на плажната ивица и наблюдавам съсредоточеното ти търкаляне. малка сива топка. огромни сини вълни. неистово издутият ми корем. жълти контракции. океански напъни. очите ми потъват в утробата. проглеждат пътя на бледорозовото грухтене отвътре.

тъмен мост.

приближаваш вълните. забавяш ход. малка сива топка. в недрата на океана.

на осемнадесет.

последен напън. розово грухтене. струйки кръв по бедрата.

писък на коли.

ти. по пантофи. на балкона. потънал във вълните. прорязан от времето. аз. по пижама. с изсмукан корем. изути мисли. изсъхнали сънища.

тя. на осемнадесет.

от снощи.

струйки кръв по плажната ивица.

очите ми зелени устата ми плътна една муха засмуква слънцето седем и кусур е еднодневката в мен се удря в стъклото бам бам бам някак неестествено ми е и малко празно паля поредна цигара затварям очи пулсът на деня се врязва в слепоочието ми шумът прокарва път във вените

понякога сънувам цветно сена ранна пролет дама с кученце друг път съм черно-бяла сънят е топка сняг присвита в скута ми

всъщност никога не сънувам затварям очи и си измислям истории разтеглям нишката на мисълта до краен предел отварям съзнанието и насочвам погледа след петата секунда се появавя тя или той то те всичкото и нищото в следващата секунда погледът ми улавя контурите бледи сиви черни цветни пъстри

очите ми всъщност са пъстри и често сънувам смъртта си в различни нюанси

аз в леглото бяла пижама бели чаршафи бледо изсмукано тяло пусти хлътнали очи тя потънала в подкожието ми с остър поглед впит в стомаха центърът на болката дългите й черни коси следват хода на вените и артериите ми като страстни любовници галят стените им всмукват дъха ми погледа ми живота ми

аз в празна стая измореното ми тяло скупчено в ъгъла спластена коса изнурено бледо лице много страх в погледа ръцете обгръщат коленете тялото трепери тя с бяла елегантна рокля дълги изтънчени пръсти седи срещу мен коленичи ръцете й обгръщат раменете ми топлата й усмивка сграбчва погледа ми всмуква се в капилярите вените мозъка дробовете костите ми

аз в тъмното черна пижама трескав поглед бледа усмивка тя безплътна сянка приближава ме към себе си с неземното си спокойствие говори нещо шепти погледът й съсредоточен и костелив като орех обвива шията ми пристяга ме фино и нежно

аз и тя

понякога сънувам

очите ми устата ми бледия ден просмукан в утробата ми

накрая винаги се будя очите ми са празни ръцете кухи краката изтръпнали откакто съм се пръкнала на този свят в тази стая в това легло пред този прозорец откакто мъртвата тишина се вряза в мислите ми изсмука дъха ми и парализира тялото ми оттогава отварям прозореца с бавни и тихи движения сядам на перваза запалвам цигара всумквам дълбоко шума на времето порите на кожата ми се разтварят мислите спират и идва тя настанява ме в утробата си затваря очи и започва да пее нани-на нани-на

всъщност никога не сънувам затварям очи и скачам в празното

нани-на
нани-на

на тънък кръстопът

тревата тече безшумно
раждам гущери с дъх на парфюм
отлепям зеленото
рисувам черното
отглеждам сезони в очите им

на тънък кръстопът

с тъмното небе
протягам изсъхнали сухужилия
стривам ветрове в шепите

на тънък кръстопът

с тънка линия на живота
разтварям утробата на времето
раждам гущери с дъх
на изстинало

на тънък кръстопът

истина е
и да бъде