вали щипе по бузите и скърца думите танцува по покривите лети с безцветни дихания волаи от дъжд кап кап кап вали и отмива слънцето от хоризонта или хоризонта от слънцето тази нощ нищо не сънувах нито ред не премрежи погледа ми беше нищо и тихо като корена на дървото отсреща постигащо дъното на дъха си с всеки изминал ден вали и дъждее с всеки отминал ден коренът расте и дращи под ноктите на живота си потъва навътре нищо не търси не иска не вижда вали и потъва надолу навътре в топлото вали и е слънце събудено и оросено от капките на новия ден изтичащ по покривите и крилата на белите птици вали
и се събудих

днес съм оранжево-черна
полузаспала и уютна
привет
добро утро

не ме събуждай!

един ден се качих в автобуса
от случайна спирка
към случайно място

един ден не пуснах думите в себе си

автобусът се търкулна в деня
натроши стъпките ми
ослепи очите ми

един ден познах тъмнината

автобусът постигна спирката си
аз края си

един ден думите влязоха в мен с взлом
но мен вече ме нямаше

и изгубвах живота си
и кучето на съседа не ме познаваше вече
и постигах края на улиците
на дните
на усмивките
и танцувах
по ръба
и износвах пантофите
и сънищата
и роклята
(онази с воалите пълни със съдържание)
и рисувах
и те намирах
и изгубвах живота си

и се намирах

денят свърши
кафето свърши
хората свършиха
улиците свършиха
всичко свърши
остана ми само една буква
и не знам -
с нея ли да те кръстя?