“Аз съм малка локва след пролетен дъжд и само лекото ръмене в душата ме набраздява,
иначе съм незабележима.”
м. с.
съм
дърво без корени
вятър в пропукана чаша
сутрин никога не се будя
вечер не заспивам
съм кокалът в чинията на вятъра
огризката в чаената супа
обелен картоф оставен на припек
пуша само фасове
огризки
недописани думи
фрази
букви в зародиш
съм
не съм
съм
не съм
едно момиче в бялото ми вчера късаше бели маргарити
съм
не съм
с ъм
не с ъ м
ммммммм
понякога
фаровете на случайни автобуси ме будят
унасят
отнасят
а морето е черна буца загнездена в гърлото ми
навън е пет и половина
безумни лястовици вият умни гнезда
тракат улични лампи
светофари
обувки
улици
а аз съм локвата след пролетен дъжд
която ги набраздява
след леко ръмене
съм недоносено водорасло в супата на случайния ден
съм
не
съм
иначе съм незабележима