една муха пролазва вените на прозореца
сенките рисуват трамвай
оплетен в пясъчна паяжина
та та та пеят светулките понесли и този ден на тънките си плещи
децата спят
хората не виждат
бяло е
от небето валят стръкчета трева
козунаци оцветяват булевардите
ако бях еднодневка
щях да се покача на луната и да фотографирам мъртвите
ъглите бумкат в слепоочията ми
стените треперят
тихо е
всички спят
остава само миг
един единствен

на върха на луната

06.01.07.