часове безпаметно четене разсъбличане на ръба и вмъкмване в подкожието на чуждото междуредие нишките се късат думите ме повличат на дъното тя съм аз аз съм тя безвремието е тотално режа отверстията на редовете й с дъха си навлизам все по-навътре и надолу тъмнината става светлина и обратно лудостта се стича във вените розата е черна ние сме едно едното е нас в очите на бялата й котка кръглия диван и безбрежните води на страховете й мислите карфици пробождащи очите ми настръхват с всяка обходена страница дишам с дробовете й все по-бързо и по-неистово пиша лудостта й върху пожълтелите листа стъпквам сухотата на бледите отражения и следвам ръката й пръстите са трескави сини и жълти като “сняг през юли” като ъгъла на светлосянката й отразена в бялото на облаците мостът е висок минутите хлъзгави само една крачка ни дели от полета
границата е безумномалка тънка и неистова