на ръба очите ми са сиви петна гледащи отвисоко тъмно е хоризонтът лази в краката ми пронизва облаците дланите сухожилията косите ми са клони без листа есен е зимата затваря очите на къщите две деца сънуват коледа и сини пеперуди на ръба сивото на очите ми поляга в сянката на бях и не искам да бъда тъмно е улицата осветява празнотата полепнала по шията ми боса съм паветата не болят не нараняват сухите ми дни и онзи ъгъл със сгушената тишина на мисълта ми червен и черен едновременно ухаещ на мили отсъствия не спя рисувам думи върху ноктите си притеглям безвремието под кожата по клепачите по ръба отсъствам границата е безумномалка
не спя