две секунди отвориха очите ми светлината разкъса ретината дланите се разцепиха пръстите останаха да висят в нищото събличам пижамата поради деня който танцува в шепите дращи ходилата ми и разстила път кафето е безвкусно бяло като празния ден вторачен в слепите ми очи вратата е заключена пътят предначертан боса съм вятърът разпилява мислите ми улицата е топла и тиха пет дървета премрежват погледа ми хвърчило съм повивам небето отсреща хълмът ми намига приветливо единствената усмивка която някога съм рисувала денят прониза устрема ми падам клоните разкъсват тялото ми пронизват ръцете ми краката ми гнездото е мъртво думите сухи кални и голи дори не мога да изкрещя облизвам разкървавената нощ болното тяло проснато на пода белият сън кървя усмивката е бледа разкривена и плаха тихо е от очите ми надзъртат две бели пеперуди денят пронизва порите на кожата
не спя