из дневника на един луд, ден пореден
май 1st, 2007 4:31
вали щипе по бузите и скърца думите танцува по покривите лети с безцветни дихания волаи от дъжд кап кап кап вали и отмива слънцето от хоризонта или хоризонта от слънцето тази нощ нищо не сънувах нито ред не премрежи погледа ми беше нищо и тихо като корена на дървото отсреща постигащо дъното на дъха си с всеки изминал ден вали и дъждее с всеки отминал ден коренът расте и дращи под ноктите на живота си потъва навътре нищо не търси не иска не вижда вали и потъва надолу навътре в топлото вали и е слънце събудено и оросено от капките на новия ден изтичащ по покривите и крилата на белите птици вали
и се събудих