продължавам да бъда на ръба…. на…. дните си…… движа се на по инерция…… и - накъдето ме духне вятърът……. продължава да ми се отсъства…. разхожда ми се….. отвреме-навреме…… понякога ми се чете….. усмихва…… потъва… отвъд ръба… на деня на нощта на себето……. а постигам единствено уморени очи и ….. фрагментарни сънища………. и - - - нови дни…….. мисля си колко не ми се мисли чисти… чисти мисли ч и с т и не ми се ……. се не ми…….. и - - - колаж след колаж фрагмент по фрагмент животът си тече и ме носи по течението си….. вече една година……. ме носи и аз не му се съпротивлявам…. само, от време на време, усмихвам издълбоко инсайда вдишвам бялото на деня и тъмното на нощта с пълни гърди пиша живо и будно танцувам по ръба ръбя се на ежедневието… на деня и както-обикновеното…… човъркам дълбая с енергия и хъс….. после пак…….. кротвам….. се…… се кротвам и пак е течение ден нощ година живот …… по живот по живот….. колажирам безвремия… точка.
31.10.2006
из дневника на един луд, нощ поредна
«
съм »
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. | TrackBack URI
Нямате право да публикувате коментари в момента.