автори: еоla, tsvety, nesrin, triss, zdrach, latemoon, Гост
съшил “кръпката”: triss

вали
време е да измия очите си
и прозорците
да спра да харесвам турски поети
да успея да се отделя от стиховете им
дори когато мисля че ме изядоха
всъщност толкова малко неща
могат да напрегнат ума ми така
че да се задържа над тях
да се забравя
но не мога
поне докато ми липсва някой в шепата
и докато намирам нещо пред вратата
и илюзиите продължават да поддържат
вътрешния ми мир
тогава гледам на живота с насмешка
и се смея
освен на тъжните напуснати учители

въобще днес искам да съм истинска
дори когато това обърква хората
да съм кехлибарена и добра
дори това да обезсилва
да се опитам да вярвам..
че съм паяк
и да разбера къде свършва всичко?
и има ли останало какво да започне оттам?
дали, ако съм паяк, паяжината ми ще да издържи?
но… харесвам само тарантулите

изпуших си цигарите
а
ми се потъва в дима…

сега просто химикалът и листът са прангите ми
ето днес раз-членявам думите
и
получавам многодумие от всяка една дума…
а вчера бях седнала на такова място в автобуса 94
че изпълнявах функцията на оператор на жълт перфоратор
през прозореца виждах залез на забавен каданс
повторение
миналата зима не го ли снимах същия?

днес исках да умра
за първи път от толкова години
странно
намерих се случайно във долапа сред заключени мечти
прочетох ги
и изкрещях
познайници ми бяха
до една
отложих си смъртта
прегърнах ги и
заживях