insight

докато попивам новата утрин
с кафето си
поръчвам дъжд
липи и кестени
обличам новата си рокля
(онази с воалите пълни с бяло-синьо съдържание)
нахлузвам гривната с кехлибареното матово око
навивам кичур мисли на пръста си
и излизам
потъвам в
безмълвните самотни бледи тротоари

плачт тротоарите
разкъсвани от нервни спазми
по отминалите ни стъпки

ден след ден
нощ след нощ

самотеят безмълвните бледи тротоари

самотеят и плачат
болят

преди да потъне
денят се стича в мислите ми
плъзва се в хладината на сънените чаршафи
промушва се в гънките
все още топли от милувките на нощта
приплъзва се в дъното на съня
на мириса на есен във все още несъбудените ми очи
разрошва косите оплетени в дълги сини спомени
засукаващи пръстите
стъпките
и босите ми отпуснати крака

преди да потъне
спуска се денят
изтича между пръстите ми
като стар забравен пясъчен часовник
в прашлясалата витрина на дните ми

преди да потъна

дишам излишъци и недоимъци
рисувам трева върху пръстите си
скътавам сини кълба живот между гънките на думите
обличам черни мисли
сиви мълчания
плета нишки живот от късове безвремия

дишам
издишвам
с всяко поредно зазоряване

а понякога просто ме няма
целувката ти самотно увисва
в безвремието