първият търкулнат кестен
се забоде в окото ми
подкоси краката ми
счупи мисълта ми
сега седя в ъгъла на стаята
вадя стъкълца от джоба си
и си мисля с този кестен в окото
накъде
ще ме дорисуваш ли?
27.08.06.
29.08.2006
и времето полека се избистряше
и мислите полека се навързваха
с последната доза тъга
с последния спомен в шепите
27.08.06.
с червени очи и изсъхнали мисли
с изтощени ръце и изрисувани пръсти
с много и малко
толкова колкото не можеш да си представиш
колкото не можеш да изпиеш на един дъх
се завивам под одеялото
и зачаквам есента
не ме буди, моля те!
27.08.06.
23.08.2006
гладни и жадни
две минути ни събират
отбират
умират
жадни
22.08.2006
като пометнато дете
архивирам късове живот под
стъкленицата на времето
броя дни
часове
минути
отглеждам мигове под кожата
като пометнато дете
живея
22 Август, 2006, 14:06:16 pm