на дъното
когато спрях да сънувам
да пиша и дращя спомени за живота
за теб за кучето което така и не си взехме
за стъпките
ни
за онова отразено в стъклото на чашите вчера
което все не посмявахме да допишем
които непрекъснато миехме с измислените си думи
и криехме в тях собствените си отсъствия
чашите
с изрисуваните по тях твои бледи устни
мои разпуснти коси мисли отражения
и чернобели дъна

на дъното

когато ронех спомени от изранените ти пръсти
а ти жално попиваше и последната глътка живот
скътана в миглите ми

се счупих

за пръв и последен път

28.08.06.