преди да потъне
денят се стича в мислите ми
плъзва се в хладината на сънените чаршафи
промушва се в гънките
все още топли от милувките на нощта
приплъзва се в дъното на съня
на мириса на есен във все още несъбудените ми очи
разрошва косите оплетени в дълги сини спомени
засукаващи пръстите
стъпките
и босите ми отпуснати крака
преди да потъне
спуска се денят
изтича между пръстите ми
като стар забравен пясъчен часовник
в прашлясалата витрина на дните ми
преди да потъна