остана само обгореното “обичам те”
вятърът
и старото пиано

натрошените спомени изхвърлих на боклука
измих стърготините
облякох новата си рокля

и сега седя
допушвам тихо дните си
и вече имам място в стаята за себе си

7.07.06.

пия си кафето тази сутрин
и чета бюлетина
който вятърът ми донесе
чета
че тази сутрин някой пробол
ухото на времето
с обица от стари спомени
думи и мисли
завързал косите му с неизживените си дни
и се хвърлил през прозореца

и изчезваше като ехо в безвремието
и късаше безпаметни мигове от дървото без корени
и носеше шапка
с три въпросителни и синьо мълчание на върха й

като ехо
в безвремието
за две минути
изчезна

разрошени и мокри
две минути изтекоха от окото на деня
пропиляха напосоки две-три думи
докоснаха върха на нечии устни
усмихнаха нечии пръсти
и притихнаха под шапката ми

до сърцето на самото безвремие
две минути
танцуват
танцуват

лачените им обувки измиват прахта от очите ми
прочистват думите от пръстите ми
зашиват старата ми рокля
и ме танцуват
танцуват

до сърцето на самото безвремие