затварям прозорците
и отварям вратата
сресвам стаята
косите
мислите
напудрям чаршафите
погледите
усмивките
гримирам пантофите
книгите
очакванията
(в този ред
или в обратния)
всяка нова утрин
при всяко поредно сънуване
в новата си рокля!
полудъждовно е
зелено е
кафето е изпио
чашата е оранжевочервена
писалката недокосната
косите несресани
усмивката спотаена
полата дълга до глезените
луната потънала в съня си
децата изгубени в гората от снощнта приказка
ноктите прилежно подрязани
пръстените прашлясали от целувката на времето
сънят потънал в дълбоките гънки на чаршафите
котката несъществуваща
пантофите в шкафа в очакване на зимата
часовникът ленив все още не-добре-събуден
стаята разпиляна
утрото разтворило обятията си
мисълта несъблякла още пижамата си
пръстите клавиатурят
клавиатурата глезливо съблича мислите от върховете на пръстите
екранът се прозява
аз
се сънувам
тя
скри очите на нощта
във воалите на новата си рокля
изгреба захарта от дъното на облака
попи с поглед матово-синьото на асфалта
ярък спомен от целувката на нощта
приглади косите си
усмихна се кокетно на деня
прихвана го под рамото
и пое своята сутрешна разходка из все още спящите
витрини на града
прашинка в окото на времето
стрък трева израснал наобратно
дъжд непознал прегръдката на облака
дърво без корени
съм
всяка поредна утрин
когато времето отваря очите си
в утробата на стенното ми време
проскърцват несмазани минути
търкалят ръждясали секунди
отварят проядени врати
и влизат в стаята на дъното
прашлясала от сивото безвремие
на пода се търкалят спомени
албуми и едно прегракнало пиано в ъгъла
в средата аз в старата си рокля
допушвам тихо дните си
и бавно тръскам пепелта в окото на времето