кротко допиваме своята глътка от слънцето
пръстта се склопява
ноктите растат навън
очите пронизват тревата без корен
ръцете дълбаят мълчания
лежим в своите два метра въздух
един до друг с изопнати хълбоци
изути мисли
изсънувани сънища
лежим и потъваме кротко навътре
без корени
17.07.2006
«
бъдеще »
Няма коментари
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. | TrackBack URI
Нямате право да публикувате коментари в момента.