тя
скри очите на нощта
във воалите на новата си рокля
изгреба захарта от дъното на облака
попи с поглед матово-синьото на асфалта
ярък спомен от целувката на нощта
приглади косите си
усмихна се кокетно на деня
прихвана го под рамото
и пое своята сутрешна разходка из все още спящите
витрини на града