в утробата на стенното ми време
проскърцват несмазани минути
търкалят ръждясали секунди
отварят проядени врати
и влизат в стаята на дъното
прашлясала от сивото безвремие
на пода се търкалят спомени
албуми и едно прегракнало пиано в ъгъла
в средата аз в старата си рокля
допушвам тихо дните си
и бавно тръскам пепелта в окото на времето