прашинка в окото на времето
стрък трева израснал наобратно
дъжд непознал прегръдката на облака
дърво без корени
съм
всяка поредна утрин
когато времето отваря очите си
08.07.2006
в утробата на стенното ми време
проскърцват несмазани минути
търкалят ръждясали секунди
отварят проядени врати
и влизат в стаята на дъното
прашлясала от сивото безвремие
на пода се търкалят спомени
албуми и едно прегракнало пиано в ъгъла
в средата аз в старата си рокля
допушвам тихо дните си
и бавно тръскам пепелта в окото на времето
остана само обгореното “обичам те”
вятърът
и старото пиано
натрошените спомени изхвърлих на боклука
измих стърготините
облякох новата си рокля
и сега седя
допушвам тихо дните си
и вече имам място в стаята за себе си
7.07.06.