и изчезваше като ехо в безвремието
и късаше безпаметни мигове от дървото без корени
и носеше шапка
с три въпросителни и синьо мълчание на върха й
като ехо
в безвремието
за две минути
изчезна
и изчезваше като ехо в безвремието
и късаше безпаметни мигове от дървото без корени
и носеше шапка
с три въпросителни и синьо мълчание на върха й
като ехо
в безвремието
за две минути
изчезна
разрошени и мокри
две минути изтекоха от окото на деня
пропиляха напосоки две-три думи
докоснаха върха на нечии устни
усмихнаха нечии пръсти
и притихнаха под шапката ми
до сърцето на самото безвремие
две минути
танцуват
танцуват
лачените им обувки измиват прахта от очите ми
прочистват думите от пръстите ми
зашиват старата ми рокля
и ме танцуват
танцуват
до сърцето на самото безвремие