ехото от нощта будува в шума на автомобилите
грохотът на гумите пролазва през отворения прозорец
занича под завивките ми
разпердва мислите ми
довява образи и нови пътища
бавно пропускам всички тези шумове
глътки живот по недописани страници
не напускам завивките
тихите спомени за моя отдавна случил се път
не събличам пижамата
затварям отново очи
и потъвам в нощта си докато
денят бавно захапва отражението си
по бледите тротоари
разрязвам късната утрин по ръбовете
подобно ябълката която никога не ям
не беля обелката
не изстисквам сока
долепям бледите резенчета до небцето си
затварям очи
и гадая
ще ме бъде ли днес?
неадекватност в късната утрин
ден е
свивам съня на топка
не събличам пижамата
правя кафе
и тайно зачаквам нощта
време е да си оправя леглото
междуредието
дрехите
да прередя прането
парчотиите мисли по пода
сричките върху небцето на днешния ден
с един нюанс по-различен от вчерашня
днешният
ден
как ли ще му се отрази една центруфуга?!
някъде навън скимти куче
някъде навътре валят едри парцали нощ
свличат мислите ми
пролазват в думите
изтъняват ме до сричка
някъде навън скимти куче
някъде навътре денят ме дращи с ноктите си
разкъсва зениците ми
обезмълвява пръстите
оглозгва ме до кокал
някъде навън се ражда живот
скимти куче
скърцат автомобили
понякога искам да ти кажа че липсвам!