думите които ни нямат
дъхтят на окосени слънца
прозорци на дните ни
в които невъзможни слепеем

разминаваме се

стъпките ни стърчат в обувките на времето
невъзможно окосено от слепите слънца
поникнали в очите ти

очакваме се