insight

думите които ни нямат
дъхтят на окосени слънца
прозорци на дните ни
в които невъзможни слепеем

разминаваме се

стъпките ни стърчат в обувките на времето
невъзможно окосено от слепите слънца
поникнали в очите ти

очакваме се

в невъзможния цвят на времето
стръкчета трева
полепнали в очите ти

окосени мигове
в безлунни очернтания живот
скътан в неродени шепи
аз съм

когато дъхът ти пише отсъствия
в невъзможния сън на времето