ехото от нощта будува в шума на автомобилите
грохотът на гумите пролазва през отворения прозорец
занича под завивките ми
разпердва мислите ми
довява образи и нови пътища

бавно пропускам всички тези шумове
глътки живот по недописани страници
не напускам завивките
тихите спомени за моя отдавна случил се път
не събличам пижамата
затварям отново очи
и потъвам в нощта си докато
денят бавно захапва отражението си
по бледите тротоари