така ли започвам
без мисъл
без спомен
с разпилени коси
и вятър в миглите
умирам и после се събуждам
така ли започвам?!
17. 06. 06 г.
30.06.2006
какво ли е да знаеш
че цигарата никога няма да те допуши
димът няма да те изтрие
и баба ти няма да се върне
полегнала в ореховия шкаф на времето
17.06.06 г.
две минути
без шапки
разхождат времето в шепите ми
27.06.2006
думите които ни нямат
дъхтят на окосени слънца
прозорци на дните ни
в които невъзможни слепеем
разминаваме се
стъпките ни стърчат в обувките на времето
невъзможно окосено от слепите слънца
поникнали в очите ти
очакваме се
в невъзможния цвят на времето
стръкчета трева
полепнали в очите ти
окосени мигове
в безлунни очернтания живот
скътан в неродени шепи
аз съм
когато дъхът ти пише отсъствия
в невъзможния сън на времето