insight

докато тишината
без писък
разхождах пръстите си по
стуните на деня
върхът им проряза писъка
разчупи ноктите
изтласка думите
докато
без писък
разхождах
се си
тишина заваля
от струните на деня потекоха безвремия
сини червени бездънни бездумни
докато без
денят проскърца разрошени
мисли затанцуваха по пода на шепите
ми
ти
си докато без
тишината и писъкът скрит в утробата й

кафето в любимата
чаша вече Е парите му
ме разиливат в сини
ухания поели слънцето
в шепите си попивам бавно
глътките му с надеждата че
на дъното ще открия тихия
облак - чадър за слънцето
предвестник на нощта ми кафето
в любимата чаша съм в
разиливащите пари на
деня ми поредно ухание
предвестник на нощта глътка
след глътка попивам

докато пиша к
си играя с прашинките живот
в косите ти
и тихо полепвам в очите ти

докато пиша к

в окото на вятъра
обичам да те пазя