insight

кафе
то
покафени
деня
а
музиката
коя
то
ме
постига
е
божествено
ж
ъ
л
т
а
лунна
и
сива
като
днешната
мисъл
в
косата
ми
кафето
денят
разпилявам
по
върховете
на
пръстите
си
в
безцветието
на
безмълвната
клавиатура
която
е
днес
съм
д
н
е
с
а
може
би
утре
вчера
вдругиден
тогава
а
всъщонст
о
чак
вам
пълнолудие
подметки
дъжд
с
разтворени
шепи
и
глътка
ти
шина
а
а
а
божествена
нота
заседна
в
гърлото
ми
засядам и аз
с
разтворени шепи
разрошени коси сиви мигли и шоколад по дланите
кафяв поради кафето на бездънните ми мигли разрошващи ежедневието ми с всяка поредна глътка време е да се събудя да вдигна завесата без прозорци да наблюдавам себе си през деня през походките на случайни минувачи на пиана и клавиши с причудливи тихи мелодии шептя ще и те и те клавиш по клавиш мисъл по мисъл без и дъх по върховете на пръстите време е да настане време и стихове на целан на без имена само букви в безредията на тишината ми време
е

бутам дните бутам… буденията продължават… ден след ден… живея живот на буксири………
понякога се усмихвам

чета… изживявам лудостта книга-след-книга… импровизирам със себе си доколко как какво докага междувременно: бавно се плъзгам по повърхността на ежедневието си… като сомнамбул следвам задълженията му ред по ред буква по буква………. многоточие заприщено от запетаи живот убит от делника

у
м
о
р
е
н
о ми е ще импровизирам с времето и пространството ще се п
о
р
а
з
ходя……

днес се сблъсках със смъртта човек лежеше на улицата тръпнещ в спазмите на бездънна тъга повръщащ тъмнината на собствените си бездни гърчещ се в болката на дните си сухото му лице чертаеше кръст в съзнанието думите режеха нечовешки миражи зениците плуваха в късове спомени заслепяващи погледа търсещ истинатата в замряло блуждение тялото се извиваше в неистови мълчаливи крясъци дълбаеше късове живот в тясната улица днес видях смъртта бездънна болка в неистови гърчове тъга сред прах от улични тротоари