insight

у
м
о
р
е
н
о ми е ще импровизирам с времето и пространството ще се п
о
р
а
з
ходя……

днес се сблъсках със смъртта човек лежеше на улицата тръпнещ в спазмите на бездънна тъга повръщащ тъмнината на собствените си бездни гърчещ се в болката на дните си сухото му лице чертаеше кръст в съзнанието думите режеха нечовешки миражи зениците плуваха в късове спомени заслепяващи погледа търсещ истинатата в замряло блуждение тялото се извиваше в неистови мълчаливи крясъци дълбаеше късове живот в тясната улица днес видях смъртта бездънна болка в неистови гърчове тъга сред прах от улични тротоари

тази музика пепел от криле на пеперуди струи отвсякъде полепнала е по пода и отмерва стъпките ми всеки път кгато реша да помръдна странни звуци фин пршец от умрели пеперуди полепва по пръстите ми докато пиша такт след такт минута след минута с всяко мое дихание прах от сини бели червени пеперуди кънти в ушите ми струи напосоки бели сини червени червени бели сини прах пепел пе пе ру ди к р и л е………. не мога да заспя…. пе пе ру ди…….

днес пробвах да се разходя улицата леко се клатушкаше притисната от сините облаци които днес обемат цялото небе сениките на дърветата разчупени светофари пронизваха стъпките ми и насочваха погледа ту напред ту назад наляво надясно нагоре надолу с ръката си чертаех трева зелена и сива между пръстите вървях без да бързам с леки и равни отмерени реверанси поздравявах светулките които вероятно поради деня бяха угасили светлините си слънце нямаше но все пак беше ден и светлина която преминаваше през зениците ми и пронизваше мислите ми притискаше ги като карфица на дървения под до сетанта която винаги поставям около себе си където и да ходя вчера нямаше ден днес обаче е светло облачно и безлюдно разхождам се правя опит да не падна поради люлеенето на улицата и клоните разтилащи сенките си върху нея които непрекъснато ме спъват но аз съм боса и успявам да ги укротя в ходилата си да ги приспя и те започват да ме люлеят тихо и леко ме понасят с тях в стаята си цялата покрита с небе и облепена с огледала те обаче са празни дори онова кръглото от което ме пронизва тиха светлина тази от която извира днешният ден ден е и е светлина аз вече спя и сънувам ходилата ми са обути в сини пантофи боси са камъчетата полепнали по тях боси като сенките на дърветата които все още стискам в шепите си беше ден и за направих опит да се поразходя

днес няма ден всичко е нощ тъмнина извира от очите ми отново съм сянка плъзгаща се по прозореца изтичам правоъгълно по перваза капя на бавни отмерени капки тик-так тик-так тик так днес отново няма ден