днес пробвах да се разходя улицата леко се клатушкаше притисната от сините облаци които днес обемат цялото небе сениките на дърветата разчупени светофари пронизваха стъпките ми и насочваха погледа ту напред ту назад наляво надясно нагоре надолу с ръката си чертаех трева зелена и сива между пръстите вървях без да бързам с леки и равни отмерени реверанси поздравявах светулките които вероятно поради деня бяха угасили светлините си слънце нямаше но все пак беше ден и светлина която преминаваше през зениците ми и пронизваше мислите ми притискаше ги като карфица на дървения под до сетанта която винаги поставям около себе си където и да ходя вчера нямаше ден днес обаче е светло облачно и безлюдно разхождам се правя опит да не падна поради люлеенето на улицата и клоните разтилащи сенките си върху нея които непрекъснато ме спъват но аз съм боса и успявам да ги укротя в ходилата си да ги приспя и те започват да ме люлеят тихо и леко ме понасят с тях в стаята си цялата покрита с небе и облепена с огледала те обаче са празни дори онова кръглото от което ме пронизва тиха светлина тази от която извира днешният ден ден е и е светлина аз вече спя и сънувам ходилата ми са обути в сини пантофи боси са камъчетата полепнали по тях боси като сенките на дърветата които все още стискам в шепите си беше ден и за направих опит да се поразходя