днес се сблъсках със смъртта човек лежеше на улицата тръпнещ в спазмите на бездънна тъга повръщащ тъмнината на собствените си бездни гърчещ се в болката на дните си сухото му лице чертаеше кръст в съзнанието думите режеха нечовешки миражи зениците плуваха в късове спомени заслепяващи погледа търсещ истинатата в замряло блуждение тялото се извиваше в неистови мълчаливи крясъци дълбаеше късове живот в тясната улица днес видях смъртта бездънна болка в неистови гърчове тъга сред прах от улични тротоари