в кафето тази сутрин
отрезвявам лудостта си
без сметана
без захар
чегъртам реалности
по бездънието на чашата
*
кафе е
и музика
благословена тишина!
из дневника на един луд, ден дванадесети
кафе
то
покафени
деня
а
музиката
коя
то
ме
постига
е
божествено
ж
ъ
л
т
а
лунна
и
сива
като
днешната
мисъл
в
косата
ми
кафето
денят
разпилявам
по
върховете
на
пръстите
си
в
безцветието
на
безмълвната
клавиатура
която
е
днес
съм
д
н
е
с
а
може
би
утре
вчера
вдругиден
тогава
а
всъщонст
о
чак
вам
пълнолудие
подметки
дъжд
с
разтворени
шепи
и
глътка
ти
шина
а
а
а
божествена
нота
заседна
в
гърлото
ми
засядам и аз
с
разтворени шепи
разрошени коси сиви мигли и шоколад по дланите
кафяв поради кафето на бездънните ми мигли разрошващи ежедневието ми с всяка поредна глътка време е да се събудя да вдигна завесата без прозорци да наблюдавам себе си през деня през походките на случайни минувачи на пиана и клавиши с причудливи тихи мелодии шептя ще и те и те клавиш по клавиш мисъл по мисъл без и дъх по върховете на пръстите време е да настане време и стихове на целан на без имена само букви в безредията на тишината ми време
е
из дневника на един луд, нощ десета
бутам дните бутам… буденията продължават… ден след ден… живея живот на буксири………
понякога се усмихвам
из дневника на един луд, ден десети
чета… изживявам лудостта книга-след-книга… импровизирам със себе си доколко как какво докага междувременно: бавно се плъзгам по повърхността на ежедневието си… като сомнамбул следвам задълженията му ред по ред буква по буква………. многоточие заприщено от запетаи живот убит от делника