дъжд е
пръски са
асфалт полепнал по подметките
пътища по дланите
вървеж без насочващи пътни знаци
без запетаи и точки
с дъждобран
жълт
като луната полепнала по косите ми
с два джоба
за вчерашни и утрешни спомени
качулката
разтварям за настоящето
покачулвам мислите си
да не ме разтопят случайно
по асфалта
ожулен от пръските дъжд
в очите ми
допушвам поредната гледка
разпарцалени минути
в чаша кафе
привързвам обувката
вдишвам поредния път
и вървя
дъжд е
пръски са