животът
ме
скърца
до
оглушаване
чайките
по залез слънце
са
смъртта залезът й
голотата й не винаги е грозна
13.04.2006 г.
18.04.2006
в окото ми
вятърът
неволно пилее тишина
мълча
дори когато говоря
out of time
без плюш по дланите
в несини цветове
зелени облаци
с неистов копнеж по там
не събличам пижамата
не правя кафе
не сресвам косите си
не порглеждам деня
без глас без движения
попивам мълчанието
пропускам минутите
през порите на кожата си
бавно постигам нищото
в мен
в него
в глътките живот
които трябва да издишам и днес
със затворени очи
без капчица настроение за ден