животът
сън на бели пантофи
които ме носят отвъд
стъпките са тихи
косата проправя пътека
без ръце без крака без очи
усещането че съм там
дакато бавно потъвам в теб
не искам да съм боса!
животът
сън на бели пантофи
които ме носят отвъд
стъпките са тихи
косата проправя пътека
без ръце без крака без очи
усещането че съм там
дакато бавно потъвам в теб
не искам да съм боса!
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. | TrackBack URI